• Липсва единна дефиниция.
• Различия при тълкуването на концепцията за социално фермерство - от по-общо разбиране, разглеждащо понятието като: "практика, свързана с предоставяне на възможност за участие в дейността на семейните ферми, като формата на социална подкрепа1“ до "подпомагане на уязвимите групи за създаване на доходи чрез осъществяване на икономически инициативи в областта на селското стопанство "(SOFI Project).
• Общи черти между отделните дефиниции - създаване на по-добри условия за представителите на групи в неравностойно положение да станат независими икономически единици, както и повишаване на тяхното равнище на социален капитал.
• В някои държави в Северна Европа терминът "зелена грижа" е по-широко разпространен (Profarm, 2017).

Социалното земеделие може да се дефинира като набор от практики, използващи селскостопански ресурси - животински и растителни - за създаване на подходяща среда за хората с увреждания/социално слаби и за широката общественост, с цел осигуряване на работни места, насърчаване на социалната интеграция, или засилване на връзката на тези лица с природата и селските райони посредством образователни и развлекателни дейности. Следователно трябва да бъдат създадени такива условия в рамките на фермите или селскостопанските практики, които да позволяват на хората със специфични потребности да участват в ежедневните селскостопански дейности с оглед подпомагане на тяхното развитие, постигане на напредък и подобряване на благосъстоянието им (Ministry of Agriculture of the Czech Republic, 2015:5).

История

Развитието на социалното фермерство протича по различен начин в отделните държави, поради специфики от културно естество, както и такива в структурата на техните здравни, социални и образователни услуги.

Счита се, че появата на отделни инициативи в областта на социалното фермерство може да бъде проследена от 60-те години на миналия век (Arsia, 2009).

Според FASST (2018) социалното фермерство притежава значителен потенциал за социално приобщаване, осигуряване на заетост и развитие на селските райони, който обаче все още не е изследван и приложен в достатъчна степен.
Този потенциал се определя от вида на подпомаганата дейност, но най-общо е насочен към подкрепа на групи в неравностойно положение за създаване на контакти извън общността, намиране на работа, както и по посока на създаване на доходи. Често  пъти социалното фермерство се използва като форма на терапия за преодоляване на психологически и други проблеми (например, хора с бивши зависимости).

Основните предимства на социалното фермерство са:

• Създаване и поддържане на работни места в селските райони и на тази основа - преодоляване на процесите на обезлюдяване;
• Разнообразяване и разширяване на социалните услуги в селските райони;
• По-висока ефективност на социалното подпомагане, подкрепа и грижи;
• Ползи за клиентите: 1) Повишаване на самочувствието поредством грижата за растенията и животните; 2) Създаване на неформални взаимоотношения с колеги и останалите участници в процеса;
• Допълнителен източник на доходи;
• Нефинансови изгоди;
• Ползи за околната среда.

(Ministry of Agriculture of the Czech Republic, 2015)
 

Създаване и поддържане на работни места в селските райони

Социалното фермерство предлага нови възможности развитие на бизнес в селските райони. Последното играе важна роля при  създаването на работни места за групи в неравностойно положение. На тази база може да се твърди, че социалното фермерство спомага за ограничаване на процесите на обезлюдяване в селските райони.

Разнообразяване и разширяване на социалните услуги в селските райони

Според Министерството на земеделието на Чешката република (2015) социалното фермерство позволява предоставянето на широк набор от социални услуги в селските райони - включително подкрепа за стимулиране на личната мотивация, социално и професионално приобщаване чрез селскостопански дейности и др.

Изгоди за ползвателите на услуги

В допълнение към горепосочените ползи за клиентите, доклад по проект SoFAB (2014) предоставя подробна класификация на ползите за здравето на потребителите на услуги, като разделя тези ползи най-общо на физически, умствени и социални:
Ползи за физическото здраве - добро здравословно състояние; подобрени физически, фермерски и други умения; селскостопанската дейност притежава естествена структура и ясни резултати, което повишава мотивацията и усещането за "свършена работа"; фермата осигурява безопасна и спокойна среда, която намалява агресията; в допълнение физическото натоварване може да доведе до подобрена диета (и здравословно хранене), както и до физическа умора, която допринася за по-добър сън.
Ползи за психичното здраве - подобрява самоуважението и благосъстоянието; възвръща чувството за ценност и повишава самочувствието; предосатвя възможност за ангажиране с дейност, която е интересна и мотивираща, и др. (Доклад на SoFAB 2014: 6)
Социални ползи - разширяване на мрежата от индивидуални контакти, както в групата, така и извън нея. Това позволява да се преодолее социалната изолация.     

Допълнителен източник на доходи

Чрез социалното земеделие и свързаните с него дейности, фермите могат да генерират допълнителни доходи. Според Министерството на земеделието на Чешката република (2015), по отношение на малките организации, социалното фермерство може да бъде нов източник на доходи, който е важен за укрепването и развитието на тяхната стопанска дейност по икономически устойчив начин. Доходът може да бъде в следствие от реализираните крайни резултати от производствения процес или от допълнителни услуги/ образователни дейности.

Нефинансови изгоди

Създадените устойчиви връзки между стопанските субекти, социалните служби и образователните институции са в основата на ръководеното от общността местно развитие. Тези връзки също така засилват разбирането за социална отговорност и подобряват обществените взаимоотношения чрез положителни примери относно грижата и услугите за хората в неравностойно положение (Ministry of Agriculture of the Czech Republic, 2015:8).

Ползи за околната среда

Много организации, ангажирани в областта на социалното фермерство прилагат екологосъобразни подходи, които оказват положително въздействие върху ландшафта и биологичното разнообразие на селските райони, и същевременно намаляват отрицателните ефекти от селскостопанското производство, използващо химикали и синтетични торове (Ministry of Agriculture of the Czech Republic, 2015:8).

Потенциалът на социалното фермерство е ограничен от липсата на съгласувана регулаторна рамка и единна дефиниция, както на равнище ЕС, така и на национално ниво. Малък е броя на държавите-членки, които имат установена регулаторна рамка (FASST, 2018:3).

Налице е голямо разнообразие от дейности в областта на социалното фермерство (Profarm, 2017, SOFI Project):

• Рехабилитация
• Обучение и трудова интеграция
• Инициативи за генериране на доходи
• Отдих и качество на живот
• Образование
• Други 

Knapik (2018) разглежда следната класификация:
1. Свързани (или не) с обществените институции и здравните организации: социални ферми, работещи с държавни институции и съфинансирани от държавата (Германия, Франция, Ирландия, Словения); частни стопанства, ориентирани към терапевтични дейности (Холандия и Белгия); публично-частни социални стопанства; публичният сектор е представен главно от социалните кооперации (Италия);
2.Съсредоточени върху специфични дейности: социални услуги (Италия и Франция); здравна подкрепа (Холандия); селското стопанство (Фландрия - Белгия); социални грижи, свързани със сектора на здравеопазването (Германия, Великобритания, Ирландия и Словения);
3. По отношение на финансирането: доброволни (Италия, Франция) и социални кооперации (Италия); публични средства, предоставяни на публични структури (Германия, Ирландия, Словения), работещи ферми (Холандия) или социални кооперации (Италия); публични средства (включително средства от ЕС), като част от прилаганата социална политика за частни социални стопанства (Италия); частни средства, получени чрез директни продажби (Франция, Италия).

Заинтересовани страни и ключови участници в Европа

FASST (2018) идентифицира следните заинтересовани страни и участници в дейностите, свързани със социалното фермерство:

• Европейски икономически и социален комитет, секция Земеделие, Развитие на селските райони и околната среда;
• Евро+Мед агро-социален форум;
• Европейска мрежа за развитие на селските райони;
• AGRI - Комисия по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент;
• ELO - Европейска организация на земевладелци;
• Национални мрежи и форуми за социално фермерство;
• Международна мрежова платформа и център за компетенции в областта на социално фермерство (проект MAiE);
• Мултифункционално селско стопанство в Европа - социален и екологичен ефект върху биологичните стопанства", LLP).